Овърлендинг
Нашето незабравимо преживяване на язовир Душанци
Никога не си бяхме представяли, че ще нощуваме на палатка февруари месец. Ето, че се случи, а времето през деня беше благосклонно към нас, с температура над нулата. Вечерта обаче си зъзнахме на -5 градуса. Въпреки това не оставихме студа да помрачи нашето преживяване, като ни подсказа, че излизаме от зоната си на комфорт, а това ни учи да сме по-издръжливи.
Тръгнахме сутринта, като добре бяхме планирали маршрута и местата, които искахме да посетим по пътя.
Първата ни спирка беше в село Чавдар, а началото на овърлендинга за деня беше именно по пътя за селото.
Май не остана човек, който да не е чувал за това подредено и уредено, китно място, намиращо се в Софийска област.
Около него има места за разходки сред природата, в компанията на зелени гори, китни поляни и някое и друго стадо селскостопански животни.
След селцето се намира Археологически парк Тополница, който ни спечели още след първото ни посещение с децата.
Има атракции за малки и големи, има музей, реконструкции на неолитни къщи, както и работилница.
В непосредствена близост, на хълм Св. Петка се намира построения през 2008 година параклис „Света Петка“. Той впечатлява с добре поддържана градинка и красива гледка към цялото село и околните планини. Общо взето е идеално място за семейна разходка през почивните дни.
После се отправихме към село Душанци.
Отново останахме очаровани от подреденото и красиво селце.
Има табели, указващи пътя към едноименния язовир.
Достъпът до там е горски офроуд, който е забавната част от излета ни.
Ах, този язовир!
Още с пристигането ни там, пред нас се откри неземна красота, която още помним.
Отразяващата се във водата снежна Стара планина, на фона на залязващото слънце и на заледената вода – невиждана за нас досега красота.
Нагласихме си палатката, запалихме огън на указаното с табела за целта място.
На газовото котлонче си направихме супичка. Сипахме си червено вино и пред огъня, под многобройните звезди, се отпуснахме в сладки приказки.
Времето за лягане наближи, а ние с няколко спални чували и одеяла, се подготвихме за студената нощ.
На сутринта се насладихме на заскрежения облик на Душанци.
Приятели, тази гледка си заслужаваше всяко неудобство от студената нощ!
Останахме минутка безмълвни пред чудното съвършенство на природата, а една рибарска лодка нарушаваше тишината, разбивайки леда във водата.
Абе, идилия!
Пуснахме чайника, закусихме подобаващо и се захванахме да почистим тревната площ от „накацалите“ боклуци. Това е акция, която сме взели присърце и държим да правим, когато сме на поход или овърлендинг.
После потеглихме към София, но с още две спирки в околността.
Стигнахме Еленският манастир „Св. Илия“, намиращ се в близост до град Пирдоп. Той представлява руини на унищожен от турците, укрепен манастирски комплекс с внушителна раннохристиянска базилика и крепост. При руините на манастира има следи от голямо антично селище, за което се смята, че е от тракийския град Бурдапара. Еленската базилика е датирана към 4-ти век, след утвърждаването на християнството от Константин I Велики в 313 година. Интересно е да се посети. Настанихме се на една масичка, близо до руините и обядвахме.
Последното място, което посетихме, беше в град Пирдоп.
Там посетихме красивата църква „Свето Успение Богородично“. Това е най-старият възрожденски паметник в района. Построена през далечната 1819 година, във времето на султан Мехмед II, върху основите на стар опожарен храм.
Чудесно място за поклонение и възхвала към Всевишния.
С това нашият овърлендинг приключва.
Направихме си офроуд, обиколихме близките културни забележителности и спахме на палатка под звездите.
А язовир Душанци завинаги ще остане в душите ни!
